Лейбъристите винаги трябва да избират растеж пред преразпределението

Сър Кийр Стармър е сложил задачата на Лейбъристите да създадат хората „ материално по-добри в смисъл на „ повече пари в джоба ми “ “. В задачата си да усъвършенства стандарта на живот, водачът на лейбъристите сложи пръста си върху това, което в действителност има значение за хората - възприятието, че личните им финанси ще се подобрят през идващите пет години.

Въпреки че огромна част от фокуса на изборите беше върху въпросите на обществените финанси, това, което се случва с приходите, ще дефинира триумфа на лейбъристите в държавното управление, в случай че завоюват. Няма подозрение, че през последните 14 години се следи презрян прогрес във връзка с виталния стандарт. Реалният наличен приход на домакинство на човек се е нормализирал в Обединеното кралство след изборите през 2019 година, спрямо почти 2 % годишен растеж в множеството парламенти след Втората международна война.

По-интересно е разпределението на измененията в приходите през през последните пет години и през целия интервал, през който консерваторите управляваха държавното управление от 2010 година насам. Въпреки голямото повишаване на потреблението на питателните банки и съкращенията на общественото обезпечаване за семействата в трудоспособна възраст, изненадата е, че най-бедните семейства са се справили по-добре от останалите на Обединеното кралство.

По-доброто обаче е относителна мярка. Вземайки подробни данни за приходите до 2022-23 година и актуализирайки ги с известни трендове по-късно, Resolution Foundation открива, че единствено долните 20 % от разпределението на приходите са отбелязали действителни облаги в приходите в последния парламент. Всички останали бяха по-силно наранени от високата инфлация. И вместо бедните да бъдат най-силно наранени в джобовете си от предходните години на строги икономии, облагите в приходите бяха по-високи за по-бедните, в сравнение с за по-богатите семейства.

В продължение на 14 години облагите в действителния наличен приход към дъното на разпределението на приходите на непенсионерите бяха към 10 на 100 - единствено по себе си оскъдна цифра. Но те бяха в действителност ужасни за семействата със междинни приходи и по-богатите, с облаги, близки до нулата.

Тъй като най-големите облаги идват макар съкращенията на компенсациите в трудоспособна възраст, значим въпрос е - какво се случва?

До огромна степен растежът на заетостта беше мощен, тъй че частните приходи се покачиха, до момента в който изгодите понижиха. Може би това беше резултатът от твърдата обич в системата за компенсации, принуждаваща хората да си намерят работа. Но това са забележителни цифри и има нещо като скрит план на мълчанието в изследователския свят при обяснението им.

Каквато и да е повода, данните носят строго предизвестие за Стармър. Резултатите за приходите на семействата в трудоспособна възраст от 2010 година насам - невисок междинен напредък, килнат към дъното - са тъкмо това, което може да очаквате да създаде едно ляво насочено държавно управление. Хората го ненавиждат.

Така че задачата на Starmer за основаване на напредък и благосъстояние би трябвало да бъде първият, вторият и третият инстинкт на лейбъристите. Те не би трябвало да се занимават напълно с Питър Манделсън, наслаждавайки се на хората, които стават „ мръсно богати “, стига да заплащат налозите си, само че растежът би трябвало да пристигна доста преди терзанията по отношение на разпределението.

Това значи да работите с Bank of England и Office for Budget Responsibility за оказване на допустимо най-голям напън върху стопанската система, без да предизвиквате наново инфлация. Това значи унищожаване на разпоредбите за обмисляне с подготвеност да се допусне неточност от страна на постройката, а не на консервацията. Това значи поощряване на хората да реалокират работни места, което евентуално включва по-строги права за служащите, с цел да се насърчи самостоятелното вдишване на риск.

Това значи да се доближим доста повече до регулаторната сфера на Европейски Съюз и да демонстрираме, че Обединеното кралство е отворено за бизнес. Но това също значи отбягване на нови регулации, които анулират напъните на консерваторите за поощряване на предприемачеството. Нищо от това не е елементарно.

Малко евентуално е да има един сребърен патрон. Не разбираме задоволително аргументите за неразположението на растежа на Обединеното кралство, с цел да знаем какво тъкмо работи. Но знаем, че хората са доста по-щастливи да получат обективен дял от растящия къс, в сравнение с да се борят за несъществуващите доходи от застоялост.