Лейбъристите винаги трябва да избират растеж пред преразпределението
Сър Кийр Стармър е поставил задачата на Лейбъристите да направят хората „материално по-добри в смисъл на „повече пари в джоба ми““. В мисията си да подобри стандарта на живот, лидерът на лейбъристите постави пръста си върху това, което наистина има значение за хората - чувството, че собствените им финанси ще се подобрят през следващите пет години.
Въпреки че голяма част от фокуса на изборите беше върху въпросите на публичните финанси, това, което се случва с доходите, ще определи успеха на лейбъристите в правителството, ако спечелят. Няма съмнение, че през последните 14 години се наблюдава жалък напредък по отношение на жизнения стандарт. Реалният разполагаем доход на домакинство на човек се е стабилизирал в Обединеното кралство след изборите през 2019 г., в сравнение с приблизително 2 процента годишен ръст в повечето парламенти след Втората световна война.
По-интересно е разпределението на промените в доходите през през последните пет години и през целия период, през който консерваторите ръководиха правителството от 2010 г. насам. Въпреки огромното нарастване на използването на хранителните банки и съкращенията на социалното осигуряване за домакинствата в трудоспособна възраст, изненадата е, че най-бедните домакинства са се справили по-добре от останалите на Обединеното кралство.
По-доброто обаче е относителна мярка. Вземайки подробни данни за доходите до 2022-23 г. и актуализирайки ги с известни тенденции след това, Resolution Foundation установява, че само долните 20 процента от разпределението на доходите са отбелязали реални печалби в доходите в последния парламент. Всички останали бяха по-силно засегнати от високата инфлация. И вместо бедните да бъдат най-силно засегнати в джобовете си от предишните години на строги икономии, печалбите в доходите бяха по-високи за по-бедните, отколкото за по-богатите домакинства.
В продължение на 14 години печалбите в реалния разполагаем доход към дъното на разпределението на доходите на непенсионерите бяха около 10 на сто - само по себе си нищожна цифра. Но те бяха наистина ужасни за домакинствата със средни доходи и по-богатите, с печалби, близки до нулата.
Тъй като най-големите печалби идват въпреки съкращенията на обезщетенията в трудоспособна възраст, важен въпрос е - какво се случва?
До голяма степен ръстът на заетостта беше силен, така че частните доходи се повишиха, докато ползите намаляха. Може би това беше ефектът от твърдата любов в системата за обезщетения, принуждаваща хората да си намерят работа. Но това са забележителни числа и има нещо като заговор на мълчанието в изследователския свят при обяснението им.
Каквато и да е причината, данните носят строго предупреждение за Стармър. Резултатите за доходите на домакинствата в трудоспособна възраст от 2010 г. насам - нисък среден растеж, изкривен към дъното - са точно това, което може да очаквате да произведе едно ляво ориентирано правителство. Хората го мразят.
Така че мисията на Starmer за създаване на растеж и богатство трябва да бъде първият, вторият и третият инстинкт на лейбъристите. Те не трябва да се занимават изцяло с Питър Манделсън, наслаждавайки се на хората, които стават „мръсно богати“, стига да плащат данъците си, но растежът трябва да дойде много преди притесненията относно разпределението.
Това означава да работите с Bank of England и Office for Budget Responsibility за оказване на възможно най-висок натиск върху икономиката, без да предизвиквате повторно инфлация. Това означава премахване на правилата за планиране с готовност да се допусне грешка от страна на сградата, а не на консервацията. Това означава насърчаване на хората да преместват работни места, което вероятно включва по-строги права за работниците, за да се насърчи индивидуалното поемане на риск.
Това означава да се доближим много повече до регулаторната сфера на ЕС и да демонстрираме, че Обединеното кралство е отворено за бизнес. Но това също означава избягване на нови регулации, които отменят усилията на консерваторите за насърчаване на предприемачеството. Нищо от това не е лесно.
Малко вероятно е да има един сребърен куршум. Не разбираме достатъчно причините за неразположението на растежа на Обединеното кралство, за да знаем какво точно работи. Но знаем, че хората са много по-щастливи да получат справедлив дял от растящия пай, отколкото да се борят за несъществуващите приходи от стагнация.
